Тодор Стайнов

Диагностика по ноктите

[spb_text_block animation="none" animation_delay="0" simplified_controls="yes" custom_css_percentage="no" padding_vertical="0" padding_horizontal="0" margin_vertical="0" custom_css="margin-top: 0px;margin-bottom: 0px;" border_size="0" border_styling_global="default" width="1/1" el_position="first last"]

Според Аюрведа ноктите са отпаден продукт на костите. Специалистите по изследване и диагностициране по ноктите се наричат – онихоманти

За една седмица ноктите се удължават с по-малко от 1 милиметър, като този растеж има своите особености. В студено време ноктите растат по-бавно,защото метаболизмът е забавен, приемът на витамини е недостатъчен, а най-бързо расте нокътят на средния пръст на дясната ръка.

Напукани или набраздени, синкави или бели, с петънца или подутини, ноктите на ръцете като огледало отразяват здравословно състояние на организма

Когато белите дъгички в основата на ноктите са добре очертани, това показва нормално функциониране на сърдечната дейност и на кръвната циркулация. Силно изразените дъгички издават високо кръвно налягане, а трудно забележимите – ниско кръвно.

Нормалният цвят на ноктите е прозрачнорозов. Жълтеникавият сигнализира за гъбична инфекция, която в последствие ще удебели ноктите и ще ги направи ронливи. Пожълтелите или матови нокти най-често са признак на прекалено тютюнопушене, бронхит и синузит. Синкавите издават недостатъчно количество кислород, както и евентуална пневмония. Ако ноктите са бледи и без блясък, е вероятно организмът да страда от анемия. Тези две характеристики обаче се свързват и с напредналата възраст. Трябва да се има предвид, че лечението с антибиотици би могло временно да промени цвета на ноктите.

Белезите по нокътя на палеца свидетелстват за недостатък в дихателната система, на показалеца – за заболявания на дебелото черво, на средния – за нарушения при кръвообращението, на безименния – за нервни и ендокринни заболявания, а на кутретата – за патология на тънките черва и сърцето.

Ако на ноктите на някой от пръстите постоянно се появява една и съща черта или драскотина, или той през цялото време се разцепва или чупи на определено място, това не е досадна случайност, а подсказва започващи проблеми в организма.

И ето кое е интересното – предупредителните знаци от подобен род възникват дълго преди  появата на първите клинични симптоми на развиващото се заболяване, като по ноктите могат да се определят с голяма точност много заболявания.

Напречните бразди на ноктите показват дефицит на цинк, от който страдат основно вегетарианците, или тези с нарушения във функциите на стомаха, червата, черния дроб, бъбреците и други вътрешни органи. Освен това е признак за недоимъчно хранене или за дълготрайно заболяване.

Надлъжните вдлъбнатини показват, че в тялото има  продължителен възпалителен процес  или има  лошо всмукване на веществата в храно- смилателната система, освен това  са ранен симптом за ревматизъм или артрит. Понякога псориазисът също започва с промяна в структурата на ноктите.

Грапавите нокти са следствие или на гъбично поражение, а също и метаболитен синдром, захарен диабет и други нарушения на обмяната на веществата.

Понякога ноктите са издадени напред, изпъкнали и неравни като върха на барабанна палка. Това са така наречените „барабанни пръсти”, които са симптом на белодробна и сърдечна недостатъчност.

     Нокти с форма на лъжица, които са така вдлъбнати, че върху тях се задържа капка вода, се появяват при недостиг на желязо в организма.

Бели петна по ноктите са признак на недостиг на цинк или калций, но и на хормонални нарушения. Въз-можно е да имате бледи на цвят нокти – често пъти те са признак за заболявания като анемия.

Бледи нокти се откриват при анемия, недохранване, проблеми с черния дроб, но трябва да се вземе под внимание, че това особено избледняване на нокътя се дължи и на напредването на възрастта. Прекалено черве-ни – при излишък на червени кръвни клетки. Жълтите нокти показват слабост на черния дроб или жълтеница. Сини нокти показват слабост на сърцето, появата на син нюанс върху  ноктите говори, че в тялото  не достига  кислород, обикновено се дължи на някаква белодробна инфекция.

Бяло петно на безименния пръст говори за калциеви отлагания в бъбреците. Ако има такова на нокътя на средния пръст, това означава, че в червата има нерезорбиран калций. Бяло петно на нокътя на показалеца показва калциеви отлагания в белия дроб.

Меките и тънки нокти подсказват отпадналост и стрес, а прекалено твърдите са израз на нервно напрежение или смущение в кръвообращението. Когато лесно се напукват и чупят, са възможни проблеми с щитовидната жлеза. В комбинация с жълтеникаво оцветяване вероятно става дума за гъбична инфекция.

Характерни белези на ноктите при някои заболявания

Алергия – посивяване или потъмняване на ноктите.

Анемия –   бели нокти; извиване на ноктите нагоре; хлътнатини, наполо- вина бял нокът, с тъмни петна на върха, потъмнели и/или тънки вдлъбнати нокти.

Артрит –  хоризонтални бразди.

Астма или емфизем – моравосин цвят на нокътното легло.

Болест на Рейно – плосък нокът.

Бъбречно заболяване  –           бели нокти; крехки и чупливи; наполовина бял нокът с тъмни петна; нокътят е наполовина бял и наполовина розов.

Вътрешна бактериална инфекция – зеленикави нокти.

Гъбична инфекция – зеленикави нокти.

Диабет – жълти нокти; повдигане на върха на ноктите.

Железен дефицит – вертикални бразди, крехки и чупливи нокти.

Заболявания на дихателната система –жълти нокти; повдигане на  върха  на нокътя; извиване на върха надолу; повдигане на нокътната основа с малки „лунички“ белезникави краища(ако не е наследствена особеност); разширяване на нокътя към върха.

Заболявания на лимфната система – жълти нокти; повдигане на върха на ноктите.

Заболяване на съединителната тъкан – зачервяване около кожичките.

Заболявания на щитовидната жлеза – дебели нокти; крехки и чупливи; отделяне на нокътя от леглото му.

Инфекциозен ендокардит – черни, подобни на тресчици, образувания под ноктите.

Лош метаболизъм на мастните киселини – зачервяване около кожич- ките.

Лоша циркулация в кръвоносната система –          дебели, крехки и чупливи нокти.

Лошо общо състояние –           вертикални бразди.

Меланома – почервяване встрани от кутикулите към края на ноктите.

Намаляване на албумина в кръвта – наличие  на две бели хоризонтал-ни линии, които изчезват с израстването на нокътя.

Недостиг на витамин С, фолиева киселина и белтъци – вдлъбнатини  с червеникаво-кафеникав цвят и разръфани, разцепени краища на ноктите.

Непълноценно хранене – ноктите се цепят, чупят или части от тях се откъсват.

Отравяне с тежки метали – бялата на цвят линия се е оцветила в синкаво.

Проблеми с усвояване на желязото – извиване на ноктите нагоре.

Промени в кръвосъсирването – черни, подобни на тресчици, образува-  ния под ноктите.

Псориазис – вдлъбнатини с кафеникаво-червеникав цвят и разръфани, разцепени краища на ноктите.

Рак на кожата – тъмносиня ивица под нокътя.

Ревматоиден артрит – изпъкналости по повърхността на нокътя.

СПИН – чупливи, бели в основата си нокти.

Стрес – хоризонтални бразди.

Сърбящи кожни заболявания –          изтъняване на ноктите.

Сърдечно заболяване – бялата линия се оцветява в червено; бели линии по целия нокът; извиване на върховете на ноктите надолу.

Хиперфункция на щитовидната жлеза         – чупливи, меки и блестящи нок-ти без лунула(бялата ивица в основата).

Хормонален проблем  –            необичайно широки и квадратни нокти.

Цироза – бели нокти с розово около върха.

Чернодробно заболяване – бели линии по целия нокът; бели или жълти нокти; повдигане или извиване на върха на нокътя надолу.

[/spb_text_block]

---

by Тодор Стайнов

Поведение и хранене в студовете

Термичен шок е причина за инсултите и инфарктите в студа

От измръзнали ръце  изстива белият дроб, а от краката –  бъбреците

При хронични дихателни и сърдечни проблеми да не се излиза навън при мъгла, ниски температури и вятър

 

Феодорина Ляскова

След поредицата от меки зими неусетно отслабват защитните сили на организма при по-екстремните застудявания, които се превръщат в бедствени ситуации. При преохлаждане на тялото страдат всички системи на човешкия организъм, казва проф. Връбка Орбецова, дмн,  патобиохимик, член на Балканския съюз по онкология, председател на сдружението за алтернативна медицина, автор на енциклопедия по интегративна медицина. Когато човек е измръзнал, да не бърза да се пъхне под горещ душ. Може да се получи патологичен рефлекс, който да предизвика спазъм на коронарните  или на мозъчните съдове.

Студът засяга най-много крайниците – краката, ръцете, ушите, носа, лицето. Върху дланите, стъпалата и ушите има неизброимо количество рецептори, свързани с всички органи. Ето защо студът е опасен не само за крайниците, но и за органите, представени върху тях с акпунктурните точки. Измръзналите ръце например, водят до изстиване на белия дроб. Кръвоносните съдове се свиват, пръстите побеляват,  посиняват от нарушеното кръвоснабдяване. При по-сериозно измръзване и трайно побеляване на пръстите се налага да се потърси лекарска помощ. Важно е човек преди това да знае как да си помогне сам, съветва проф. Орбецова. Не бива  да се разтриват със сняг - това е допълнително охлаждане, а ледените кристали може да разранят ръцете. При измръзване загряването им трябва да става постепенно, за да се избегне болезнената фаза.  Може да се използва  навит вълнен затоплен шал.В силни студове е добре да се носят ръкавици с един пръст, който задържат повече топлина.

При измръзване на пръстите на ръцете или краката е добре да се разтрият  без натиск с леко затоплена животинска мазнина – свинска мас, лой, ланолин. Древните българи  са пазили краката си топли, защото изстинат ли те, страдат и бъбреците. Източната медицина включва в патогенетичните фактори т. нар. „външни напасти“ студ, вятър, влага. Ето защо в медицинската им терминология присъстват изрази като „вятър в белия дроб“, „вятър в далака“. С това те обръщат внимание, че е нарушен вътрешният енергиен баланс. Жизнеността на човека се определя от неговия енергиен статус. При преохлаждане  човек започва да се прозява, да му се спи, заболява го главата, на тялото му не достига кислород поради спазъм на бронхите. Тези симптоми подсещат , че тялото е преохладено и ако не им се обърне внимание, идва бялата смърт.

Колкото и да бърза човек, не бива от затоплено помещение да се втурва изведнъж навън в мразовитите дни. Нито от студено  да влезе изведнъж на топло. Това важи с особена сила за по-възрастните хора с хронични бронхити, с астма, с високо кръвно, атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Те не бива да подлагат на термичен шок нито кръвоносните си съдовете, нито бронхите и лигавиците си. Добре е да останат 5-10 минути в коридор, антре, вход на жилищен блок, за да стане преходът по-постепенно. Младите хора смятат, че е естествено да вземеш горещ душ сутринта, да пиеш нещо топло – чай или кафе и да излезеш на студа. Топлото увеличава площта, от която при излизане на студа ще се отнеме още повече от топлината на тялото.

Рязката смяна на температурата може да е опасна за мнозина дори и за младите. Термичният шок и  свиването на кръвоносните съдове е причина за зачестяване на инсултите и инфарктите в студеното време. Ето защо възрастните хора с хронични дихателни и сърдечни проблеми е добре да не излизат навън при мъгла, ниски температури и вятър.

Човешкото тяло реагира по различни начини на студа.Не всеки може да издържа на ниски температури или на рязката им смяна, особено тези с хронични нарушения на сърдечно-съдовата или дихателната система, на бъбреците и отделителната система. Когато т.нар. „моржове“ скачат в ледени води може да получат спазъм на диафрагмата и  да не може да продишат. В повечето случаи те са тренирани хора, но екстремните изживявания не са за всеки.

Шалът пази от студ, мъгла и полипоза в носа

В големите студове е важно обувките да са по-широки, топли и с дебела подметка, която не пропуска влага. Тя пази най-уязвимата  зона – стъпалото, където има акупунктурни точки, свързани с целия организъм.

Сега е модерно да не се носи бельо. Затоплянето на тялото и съхраняването на телесната температура идва от слоевете въздух между бельото, фанелката и пуловера. И колкото повече блузи носи човек, дори и по-тънки, толкова повече топлина задържат те. Един дебел пуловер топли по-малко отколкото няколко по-тънки блузи.

Младите момичета допускат грешка, когато не носят бельо и къси блузи, които не пазят кръста. Сега модата е на големите деколтета и голите ръце дори през зимата. Голият врат и деколтето в студеното време излага на студа ларинкса, фаринкса, ставите на врата, гръбнака и рамото. Кожените яки, качулките и шаловете са измислени, за да пазят тази деликатна част на тялото. Не е случаен фактът, че артритите започват във все по-ранна възраст. Все по-често говорим за шийна спондилоза  или   шипове в гръбначния стълб. Когато една част от тялото се преохлажда постоянно и се подлага на студова агресия заболяванията не закъсняват.

„Преди години и аз смятах, че не бива постоянно да се носи шал на устата, защото се променя газовата смес, която вдишва човек  (въглероден двуокис – кислород), казва проф. Орбецова.- Но когато  е прекалено студено и с мъгла, шалът се явява филтър  спрямо студа и твърдите частици във въздуха. Доказано е, че лица, които дълго време са се излагали на студен и замърсен въздух  развиват полипоза в носа. Подобно на псевдокрупът при децата и полипозата е сред силно рисковите фактори в по-късна възраст да се развият респираторни заболявания и бронхиална астма, която засяга все повече хора“.

Лучено вино пази от настинки и вируси, не дразни стомаха

Горещите напитки и топлият душ се взимат след като се прибере човек вкъщи, а не преди да излезе от дома си. Най-бързо загряват  топлите напитки – чай, какао, мляко, бульон,  супа. Вечер след студен ден добре действа и греяно вино с черен пипер или с канела, карамфил, мед, портокалови корички и ябълка. То е любимо  и на северните народи заради сгряващата му сила. Канела и ванилия могат да добавят във виното хора с високо кръвно. Нашите прадеди са нарязвали в греяното вино и лук, който освен куп други ползи, намалява и дразненето на стомаха от танина. Това лучено вино е много полезно за хора, които работят на открито - пази от настинки и вируси.

Заблуда е, че алкохолът сгрява, когато човек е навън – той бързо се изпарява и отнема повече от топлината. Хора, които работят на открито е добре периодично да влизат някъде на топло и да пийнат  сгряващ чай, како, мляко. Прекалено дългото охлаждане е опасно.

Когато температурите са рекордно ниски, трябва да се увеличат животинските мазнини, рибата. Те осигуряват 2 пъти повече калории от въглехидратите и белтъчините. Не бива да се страхуваме толкова от животинските мазнини, казва проф. Орбецова, особено през зимата, когато се комбинират с кисело зеле и туршии, неутрализиращи донякъде мазнината. Мас, сланина, пръжки осигуряват  витамините А,Е и Д. През зимата се предлага и топло пушена риба -при нея се запазва една приятна за поемане мазнина. Иначе с пушените меса не бива да се прекалява през останалото време на годината. Старите българи са варили по това време жито или булгур с ядки за закуска или за десерт,  добавя ли са и сушени плодове. Българският ошав с ядки и мед , леко затоплен е незаменима храна за зимата. Печена тиква, пълнена с плодове и ядки  също е присъствала на трапезата на дедите ни. Сред българите почти не са описвани случаи на скорбут, защото и през зимата дедите ни са хапвали сушена коприва, имали са винаги ябълки, круши, туршии, кисело зеле.

---

by Тодор Стайнов

Превенция на рака

Причинителите на различни инфекции и вирусни заболявания са онкогенни

Всяко  възпаление, независимо дали на зъб, бял  дроб, жлъчка или бъбреци трябва да се лекува

От 10 рискови случая 9 могат да бъдат спасени

Храната е основен фактор в превенцията на рака, но се пренебрегва

Феодорина Ляскова

Фактът, че се говори за превенция на рака означава, че все пак има начини това  заболяване да не бъде допуснато , защото случи ли се то, лечението е  по-трудно, а диагнозата звучи като присъда. Всеки трябва да има информация, ако не за причините за заболяването, които още не са съвсем уточнени, то поне за рисковите фактори.  Превенция на рака всъщност означава превенция на рисковите фактори и такива вече са познати, докато причините са свързани с изясняване на механизмите на карциногенезата, обяснява  проф. д-р Връбка Орбецова, д.м.н.  специалист по патобиохимия ,  автор на енциклопедия по интегративна медицина. Някои от рисковите фактори са управляеми – могат да се избегнат, да се отстранят, но други не. Част от  превенцията са т. нар. центрове за управляване на рака, което е  ново направление в целия свят. Те се занимават предимно с профилактиката. Разликата в понятията превенция и профилактика са, че превенцията се използва в смисъл на първична профилактика, наистина да се избегнат рисковите  фактори, които могат да са онкогенни (атакуват генома на клетката) или да бъде намалено действието им. Има  вътрешни фактори, но превенцията включва главно тези, свързани с външната среда. Например,  различни вирусни и инфекциозни заболявания като инфекцията с папилома вируса, причиняващ рака на шийката на матката. Както и  възпаления, които засягат гърлото, носа, венците, гениталиите, особено при жената. Причинителите на някои от тези инфекции (най-често  вирусните заболявания)  са онкогенни - въздействат директно на генома на клетката. А ракът е нарушена геномика на клетката. Затова не бива да се пренебрегват възпаленията – от един болен зъб до възпаление на белия и черния дроб, на жлъчката, на бъбреците. Факторите, които водят до възпалителни процеси трябва да се ликвидират навреме, самите възпаления да се излекуват и да не се оставят да хронифицират.

Според Американската статистиката през 2020 г. всеки втори мъж и всяка трета жена ще бъдат болни от рак, което е страшно, но се пропуса, фактът, че от 10 рискови случая 9 могат да бъдат спасени.

Храната - основен фактор в превецията на рака,  доскоро беше пренебрегван. Има значение вида на храните, които са карциногенни и антиканцирогенни, начинът на приготвяне,  усвояването им, свързано с храносмилането. Дори сготвени по най-перфектния начин, ако човек има проблеми с храносмилането, хранителните вещества не достигат до клетките. Грижата за храносмилателната система от зъбите и устната кухина до дебелото черво е изключително важна. При всеки симптом трябва да се търси причината.

Доказано е експериментално и клинично, че има карциногенни и антикарциногенни храни. Антиканцирогенните не съдържат „лоши” въглехидрати и мазнини. Установено е, че при  групи от хора, които се хранят основно с пържени, препечени, печени на скара или въглени храни, опушени риби, меса – карциномът е много по-чест и обикновено е свързан с храносмилателната система.”Лошите” мазнини са трансмазнините, изкуствените мазнини, хидрогенираните – наситени с водород, което става при свръхтермична обработка. Процесът на пържене трябва да изчезне от кухнята, категорична е проф. Орбецова.  Най-щадящото и антикарциногенно приготвяне на храната е на пара. Добре е да се използват съдове с двойно дъно.

Маргарините , колкото и да се рекламират, са изкуствена мазнина, получена чрез изкуствено насищане с водород. В  организма ни няма ензими, които да преработват тези мазнини и те  натоварват клетките , изместват полезните мазнини, водят до затлъстяване - не могат да се разградят.

Настроени сме срещу мазнините от животински произход, но в нашата старобългарска диета винаги са се използвали мас, сланина, масло,  съчетани  с растителни мазнини, което е полезно за организма. Важен е балансът между тях. Ако се прекали с растителните – има опасност от камъни в жлъчката. Ако се прекали с  животинските – има опасност от висок холестерол и атеросклероза.  2:1 е съотношението на нашите прабаби, които  са смесвали 2 лъжици олио или зехтин с 1 лъжица мас. Най-добри са зехтинът, сусамовото, царевичното масло,  от гроздови семки.Те съдържат Омега 3 мастни киселини, които  възстановяват клетките. Зехтинът намалява холестерола и триглицеридите, профилактира рака. Рибите от студените морета и по-дребните видове са най-богати на Омега 3. Слънчогледовото олио и това от кръстоцветни растения съдържат повече Омега 6. Вечерната иглика  съдържа гама линоленова киселина – особено ценна  антиканцерогенна мазнина.

Известно е, че туморната клетка използва глюкозата за храна. Бялата захар  е с висок  гликемичен индекс, т. е.  бързо повишава кръвната захар и е карциногенна. Докато въглехидратите с нисък гликемичен индекс га правят постепенно, затова простите въглехидрати трябва да се намалят за сметка на сложните – моркови, тиква, земна ябълка, корените на магданоза. Призивът на онколозите за превенция на рака е да се избягва бялата захар, бялото брашно и червените меса.   Те препоръчват да се наблегне на цветните храни – червени, жълти, оранжеви, зелени, богати на фитонутриенти, ензими, коензими, антиоксиданти и други   вещества в съвършен баланс, създаден от природата, какъвто ние хората не можем да постигнем.Тези фитонутриенти, освен че доставят  слънчева енергия,  осигуряват ненатоварващо клетките хранене, свързано с по-малък разход на енергия за преработката на поетите вещества.  Фибрите в растителната храна чистят като четка червата и подобряват храносмилането и усвояването на храната.

Да не се подценява балансът на белтъчното хранене

Белтъците са не толкова енергодоставящи, а изграждат клетките. За да стане една клетка  ракова, трябва да се наруши структурата на нейната ДНК. За да има баланс на клетъчната белтъчна структура, трябва да има баланс на белтъчното хранене. Добре е да се спазва т.нар. белтъчен оптимум, който е 1 г белтък на 1 кг тегло, но не само количествено, а и качествено – да има баланс на заменими и незаменими аминокиселини. Незаменимите са 8 и ако тяхното съдържание не е достатъчно, организмът не може да  ги създаде. Те са важни защото влизат в състава на  генома на клетката и са гаранция, че структурата й е здрава. Белтъчните молекули са притегателна точка там да се извърши мутация, когато се наруши реда на подреждане на аминокиселините в тях. Затова е важно съотношението между заменими и незаменими аминоиселини. От значение  е биологичната пълноценност на белтъка - единица мярка  са  яйчният и млечният белтък. Незаменимите аминокиселини ги има главно в животинските белтъци, в растенията са по-малко и не се съдържат всички едновременно и в менюто е добре да има разнообразни  плодове и зеленчуци, за да ги набавяме всичките. Най-много има в гъбите, чиито белтъци са близки до животинските и фасула. Гъбите, особено дивите са антиканцерогенна храна.  Соята и соевите продукти са по-богати на незаменими аминокиселини, но с тях не бива да се прекалява - те са фитоестрогени.

Повече  внимание на хранителното поведение

Най-вредно е бързото хранене и консумацията на „боклучавите” храни. Многото сол в тях  вдига кръвното  и нарушава мембранната цялост на клетките като ги прави по-податливи на израждане. Не бива да се приема повече от 15 г сол дневно.

Когато се  прилагат диети, се нарушава природният баланс. Когато  на възрастните или децата им се прияде нещо, да го хапнат. Желанието за определена храна подсказва, че организмът има нужда от нея.

Съвременният човек страда от хронично обезводняване,  не пие достатъчно течности и вода, която хидратира клетките и запазва структурата и единството между цитоплазма и ядро. Когато те се нарушат, клетката става ранима. Добре е през деня да се изпиват по 1-2 чаши алкална вода.  Твърдите води  водят до образуване на камъни в бъбреците, но са богати на магнезий, цинк, хром, които имат антиканцерогенно действие. Но вода не бива да се пие по време на ядене, а половин час преди това и 2 часа след него.

Полезни са прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове, зелен чай,какао. Ябълковият сок може да се комбинира с всички останали.Замърсените храни с тежки метали - живак кадмий арсен са канцерогенни - увреждат ДНК и са причина за мутации, които са в основата на карциногенезата.

---

by Тодор Стайнов