Термичен шок е причина за инсултите и инфарктите в студа
От измръзнали ръце изстива белият дроб, а от краката – бъбреците
При хронични дихателни и сърдечни проблеми да не се излиза навън при мъгла, ниски температури и вятър
Феодорина Ляскова
След поредицата от меки зими неусетно отслабват защитните сили на организма при по-екстремните застудявания, които се превръщат в бедствени ситуации. При преохлаждане на тялото страдат всички системи на човешкия организъм, казва проф. Връбка Орбецова, дмн, патобиохимик, член на Балканския съюз по онкология, председател на сдружението за алтернативна медицина, автор на енциклопедия по интегративна медицина. Когато човек е измръзнал, да не бърза да се пъхне под горещ душ. Може да се получи патологичен рефлекс, който да предизвика спазъм на коронарните или на мозъчните съдове.
Студът засяга най-много крайниците – краката, ръцете, ушите, носа, лицето. Върху дланите, стъпалата и ушите има неизброимо количество рецептори, свързани с всички органи. Ето защо студът е опасен не само за крайниците, но и за органите, представени върху тях с акпунктурните точки. Измръзналите ръце например, водят до изстиване на белия дроб. Кръвоносните съдове се свиват, пръстите побеляват, посиняват от нарушеното кръвоснабдяване. При по-сериозно измръзване и трайно побеляване на пръстите се налага да се потърси лекарска помощ. Важно е човек преди това да знае как да си помогне сам, съветва проф. Орбецова. Не бива да се разтриват със сняг – това е допълнително охлаждане, а ледените кристали може да разранят ръцете. При измръзване загряването им трябва да става постепенно, за да се избегне болезнената фаза. Може да се използва навит вълнен затоплен шал.В силни студове е добре да се носят ръкавици с един пръст, който задържат повече топлина.
При измръзване на пръстите на ръцете или краката е добре да се разтрият без натиск с леко затоплена животинска мазнина – свинска мас, лой, ланолин. Древните българи са пазили краката си топли, защото изстинат ли те, страдат и бъбреците. Източната медицина включва в патогенетичните фактори т. нар. „външни напасти“ студ, вятър, влага. Ето защо в медицинската им терминология присъстват изрази като „вятър в белия дроб“, „вятър в далака“. С това те обръщат внимание, че е нарушен вътрешният енергиен баланс. Жизнеността на човека се определя от неговия енергиен статус. При преохлаждане човек започва да се прозява, да му се спи, заболява го главата, на тялото му не достига кислород поради спазъм на бронхите. Тези симптоми подсещат , че тялото е преохладено и ако не им се обърне внимание, идва бялата смърт.
Колкото и да бърза човек, не бива от затоплено помещение да се втурва изведнъж навън в мразовитите дни. Нито от студено да влезе изведнъж на топло. Това важи с особена сила за по-възрастните хора с хронични бронхити, с астма, с високо кръвно, атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Те не бива да подлагат на термичен шок нито кръвоносните си съдовете, нито бронхите и лигавиците си. Добре е да останат 5-10 минути в коридор, антре, вход на жилищен блок, за да стане преходът по-постепенно. Младите хора смятат, че е естествено да вземеш горещ душ сутринта, да пиеш нещо топло – чай или кафе и да излезеш на студа. Топлото увеличава площта, от която при излизане на студа ще се отнеме още повече от топлината на тялото.
Рязката смяна на температурата може да е опасна за мнозина дори и за младите. Термичният шок и свиването на кръвоносните съдове е причина за зачестяване на инсултите и инфарктите в студеното време. Ето защо възрастните хора с хронични дихателни и сърдечни проблеми е добре да не излизат навън при мъгла, ниски температури и вятър.
Човешкото тяло реагира по различни начини на студа.Не всеки може да издържа на ниски температури или на рязката им смяна, особено тези с хронични нарушения на сърдечно-съдовата или дихателната система, на бъбреците и отделителната система. Когато т.нар. „моржове“ скачат в ледени води може да получат спазъм на диафрагмата и да не може да продишат. В повечето случаи те са тренирани хора, но екстремните изживявания не са за всеки.
Шалът пази от студ, мъгла и полипоза в носа
В големите студове е важно обувките да са по-широки, топли и с дебела подметка, която не пропуска влага. Тя пази най-уязвимата зона – стъпалото, където има акупунктурни точки, свързани с целия организъм.
Сега е модерно да не се носи бельо. Затоплянето на тялото и съхраняването на телесната температура идва от слоевете въздух между бельото, фанелката и пуловера. И колкото повече блузи носи човек, дори и по-тънки, толкова повече топлина задържат те. Един дебел пуловер топли по-малко отколкото няколко по-тънки блузи.
Младите момичета допускат грешка, когато не носят бельо и къси блузи, които не пазят кръста. Сега модата е на големите деколтета и голите ръце дори през зимата. Голият врат и деколтето в студеното време излага на студа ларинкса, фаринкса, ставите на врата, гръбнака и рамото. Кожените яки, качулките и шаловете са измислени, за да пазят тази деликатна част на тялото. Не е случаен фактът, че артритите започват във все по-ранна възраст. Все по-често говорим за шийна спондилоза или шипове в гръбначния стълб. Когато една част от тялото се преохлажда постоянно и се подлага на студова агресия заболяванията не закъсняват.
„Преди години и аз смятах, че не бива постоянно да се носи шал на устата, защото се променя газовата смес, която вдишва човек (въглероден двуокис – кислород), казва проф. Орбецова.- Но когато е прекалено студено и с мъгла, шалът се явява филтър спрямо студа и твърдите частици във въздуха. Доказано е, че лица, които дълго време са се излагали на студен и замърсен въздух развиват полипоза в носа. Подобно на псевдокрупът при децата и полипозата е сред силно рисковите фактори в по-късна възраст да се развият респираторни заболявания и бронхиална астма, която засяга все повече хора“.
Лучено вино пази от настинки и вируси, не дразни стомаха
Горещите напитки и топлият душ се взимат след като се прибере човек вкъщи, а не преди да излезе от дома си. Най-бързо загряват топлите напитки – чай, какао, мляко, бульон, супа. Вечер след студен ден добре действа и греяно вино с черен пипер или с канела, карамфил, мед, портокалови корички и ябълка. То е любимо и на северните народи заради сгряващата му сила. Канела и ванилия могат да добавят във виното хора с високо кръвно. Нашите прадеди са нарязвали в греяното вино и лук, който освен куп други ползи, намалява и дразненето на стомаха от танина. Това лучено вино е много полезно за хора, които работят на открито – пази от настинки и вируси.
Заблуда е, че алкохолът сгрява, когато човек е навън – той бързо се изпарява и отнема повече от топлината. Хора, които работят на открито е добре периодично да влизат някъде на топло и да пийнат сгряващ чай, како, мляко. Прекалено дългото охлаждане е опасно.
Когато температурите са рекордно ниски, трябва да се увеличат животинските мазнини, рибата. Те осигуряват 2 пъти повече калории от въглехидратите и белтъчините. Не бива да се страхуваме толкова от животинските мазнини, казва проф. Орбецова, особено през зимата, когато се комбинират с кисело зеле и туршии, неутрализиращи донякъде мазнината. Мас, сланина, пръжки осигуряват витамините А,Е и Д. През зимата се предлага и топло пушена риба -при нея се запазва една приятна за поемане мазнина. Иначе с пушените меса не бива да се прекалява през останалото време на годината. Старите българи са варили по това време жито или булгур с ядки за закуска или за десерт, добавя ли са и сушени плодове. Българският ошав с ядки и мед , леко затоплен е незаменима храна за зимата. Печена тиква, пълнена с плодове и ядки също е присъствала на трапезата на дедите ни. Сред българите почти не са описвани случаи на скорбут, защото и през зимата дедите ни са хапвали сушена коприва, имали са винаги ябълки, круши, туршии, кисело зеле.