Описание

Алергологията е един относително нов раздел на вътрешната медицина: Лавинообразно натрупващата се информация от експериментални и клиничини изследвания е база за разработване на нови хипотези и предположения за патогенетичните, патобиохимичните и имунологичнте механизми на алергичните реакции и особено на автоалергичните. Непрекъснато растящата честота на автоимунните заболявания е изключително предизвикателство и към теоритичната, и към практичната алергология. 

Бързото развитие на имунологията и високите биотехнологии, вкл. нанотехнологиите дава надежда за разрешаване на много методологични, диагностични и терапевтични проблеми, свързани с алергичните и автоалергични заболявания. Съвсем наскоро бе установено, че в дълбините на океана са се появили микроорганизми, които разграждат биополимерите – пластмасата на много малки частици. Но тези частици се поглъщат от обитателите на океана, хората хранейки се с риба и морски дарове на свой ред поемат също тези пластмасови частици, които поради липса на специфични ензими не могат да се метаболизират нито интрацелуларно, нито екстрацелуларно. Затова пък в качеството си на хаптени засилват имунната агресия.

“Замърсителите на въздуха, водата, почвата в болшинството си имат неблагоприятно двояко действие”

– непосредствено токсично и опосредствано алергизиращо, било като антигени

-алергени, било като хаптени. Имунната система, която е предназначена да защитава организма от всякаква външна агресия, образно казано се задъхва, изнемогва в усилията си да разпознава и отстранява агресорите, които освен всичко друго са склонни и да мимикрират. Това разнообразие от алергени обърква имунокомпетентните фактори и под техния “огън” попадат и сходни на агресорите, но не агресори, собствени структурни елементи. И в живота има безброй такива примери на “приятелски огън”. Поговорката гласи: “Между сухото гори и суровото”. Всички тези процеси пораждащи нови непознати, както и стари, но загадачни заболявания породиха имунната алергология. Те ще бьдат обект на този т. 8 на ВИМ.