Описание

Една от погрешните тенденции в западната медицинска наука и здравеопазване е стимулирането на пасивното отношение на пациента към собственото му здраве.

Този така наречен „патерналистичен принцип” изисква всяко нещо, което пациентът предприема по отношение профилактиката, лечението или възстановяването на здравето му, да бъде по препоръка и под контрола на лекар. Нещо повече

– самолечението се счита за недопустимо. Вярно е, че в медицинската практика се изисква информираното съгласие на пациента. До голяма степен обаче, това става формално и се свежда до подписване на документи, които той или не е прочел, или не разбира. За нежелателен се счита интересът на болния към характера на заболяването, резултатите от изследванията и лечението. Лекарите нито имат време, нито желание за подобен вид диалог. Нещо повече, те недолюбват знаещите и любознателни пациенти.

В източната медицина е тъкмо обратното – активното отношение на пациента

към неговото възстановяване се счита основна предпоставка за успешния изход от заболяването. Много по-голям акцент се поставя и върху здравословния начин на живот – позитивно мислене, двигателна активност, правилно хранене и дишане.

Техният превантивен подход е реален, докато нашият е предимно формален, на думи.

В последните 20-тина години много митове на западната медицина, особено тези, свързани със системните хронични заболявания, рухнаха под влияние на обективните доказателства, получени не само от клинико-експериментални, но и от клинико-епидемиологични проучвания. Особено важно е, че самият живот ги опровергава.

Много показателен е примерът с един бич на човечеството – наднорменото тегло, затлъстяването – една от най-важните предпоставки за сърдечно-съдовите заболявания – атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и мозъка, за диабета, редица ендокринни и автоимунни заболявания, за рака и различни нервно-дегенеративни нарушения. Много от общоприетите хипотези и парадигми за превенции на затлъстяването се обявяват за митове: гладуването, ограничаването на количеството на мазнините, въглехидратите, калориите и т.н.

Издига се нова обща парадигма, тази на ултраметаболизма, включващ контрол на апетита, качеството, а не количеството на мастите и въглеводите, стреса, включително оксидативния стрес, стимулиране на енергийния добив и дейността на черния дроб и щитовидната ждеза, системната детоксикация, отказване от вредните навици и засиленото всестранно общуване с природата. Всичко това означава активно участие на отделния индивид в предпазване, опазване и възстановяване на собственото му здраве.

Книгата има всички качества на една монография по профилактика и възстановяване на основните сърдечно-съдови заболявания. Авторите поднасят на широката

читателска аудитория – настоящи или евентуални пациенти от тези широко разпространени, с голяма медико-биологична и социална значимост заболявания, познания за физиологията и патологията на сърдечно-съдовата система.

Книгата е много добре и логично структурирана. Започва се с описание на анатомията и физиологията на сърдечно-съдовата система, на нейните основни компоненти: сърце, кръвоносни и лимфни съдове, на големия и малкия къг на кръвообращението и на самата кръв и лимфа.

За хората с немедицинско образование това е великолепен начин да получат една вярна представа, без прекалено опростенчество, но същевременно разбираемо и нагледно поднесена.